В тази статия ще обсъдим:
Какво е възвръщаемост на инвестициите (ROI)?
Възвръщаемостта на инвестициите, известна с акронима ROI, е um финансов критерий, използван за определяне на ефективността или доходността на дадена инвестиция, както и за извършване на сравнения между ефективността на множество различни инвестиции. Целта на ROI е директно да оцени размера на възвръщаемостта, получена от конкретна инвестиция, в сравнение с нейните разходи.
Изчисляването на ROI се извършва чрез разделяне на печалбата (или възвръщаемостта), получена от инвестицията, на нейната първоначална цена. Резултатът се представя като процент или отношение.
Как да изчислим възвръщаемостта на инвестициите (ROI)
Формулата за възвръщаемост на инвестициите (ROI) е както следва:
Терминът „Текуща стойност на инвестицията“ означава сумата, получена от продажбата на въпросната инвестиция. Тъй като възвръщаемостта на инвестициите се изразява в проценти, това улеснява сравнението с други инвестиции, позволявайки цялостна оценка на различните форми на инвестиции във връзка една с друга.
Защо ROI се счита за полезно измерване?
Поради своята простота и адаптивност, ROI е широко възприета като финансова метрика. Предимно служи като основна индикация за рентабилността на инвестицията. Това може да включва, например, възвръщаемостта на инвестициите в акции, възвръщаемостта, очаквана от компанията при разширяване на нейните съоръжения, или приходите от операция с недвижими имоти.
Формулата за изчисление е проста и резултатите от нея са лесни за разбиране, като се има предвид приложимостта й в широк кръг от ситуации. Положителната ROI обикновено показва печеливша инвестиция. Въпреки това, ако има алтернативи с по-висока ROI, това може да насочи инвеститорите при избора на най-добрите възможности, докато инвестициите с отрицателна ROI, които сигнализират за нетна загуба, трябва да се избягват.
Например, ако Джо инвестира R$1.000 в компанията Slice Pizza Corp. през 2017 г. и продаде своя дял за R$1.200 година по-късно, нетната печалба от R$200, разделена на инвестиционните разходи от R$1.000, ще доведе до възвръщаемост на инвестициите от 20%. Този анализ ви позволява да сравните инвестицията в Slice Pizza с други възможности. Ако приемем, че Джо също е инвестирала R$2.000 в Big-Sale Stores Inc. през 2014 г., продавайки акциите си за R$2.800 през 2017 г., ROI ще бъде 40%.
Какви са ограниченията на ROI?
Този метод, илюстриран с примера на Джо, подчертава някои ограничения при прилагането на ROI, особено при сравняване на инвестиции. Въпреки че втората инвестиция на Джо имаше двойна възвръщаемост на инвестициите в сравнение с първата, инвестиционният период беше една година за първата и три години за втората.
Може да се направи корекция на годишната възвръщаемост на инвестициите за инвестиция с по-голяма продължителност. Като се има предвид обща ROI от 40%, разделянето на 3 ще доведе до годишна възвръщаемост от 13,33%. Тази корекция предполага, че въпреки че втората инвестиция е осигурила по-голяма обща печалба, първата инвестиция е била по-ефективна в годишно изражение.
В допълнение към възвръщаемостта на инвестициите, могат да се използват и други показатели като процент на възвръщаемост (RoR), който взема предвид продължителността на инвестицията, и нетна настояща стойност (NPV), която коригира промените в стойността на парите във времето поради инфлация заедно. Интегрирането на NPV в изчислението на RoR често се нарича реална норма на възвръщаемост.
Разширени приложения за възвръщаемост на инвестициите (ROI)
През последните години интересът от инвеститори и организации се разшири, за да обхване нови методологии за възвръщаемост на инвестициите, като социална възвръщаемост на инвестициите (SROI). Създаден в края на 90-те години, SROI оценява най-всеобхватните въздействия на проектите, като взема предвид извънфинансови стойности, тоест социални и екологични показатели, които традиционно не се отразяват във финансовите отчети.
SROI играе важна роля в количественото определяне на стойността на екологични, социални и управленски (ESG) инициативи, които са фундаментални за практиките за социално отговорно инвестиране (SRI).
Пример за това е компания, която избира да внедри системи за рециклиране на вода в своите съоръжения и да замени своето конвенционално осветление с LED лампи. Въпреки че такива мерки водят до непосредствени разходи, които могат да повлияят отрицателно на традиционната възвръщаемост на инвестициите, нетните ползи за обществото и околната среда могат да доведат до положителна SROI.
Няколко други варианта на ROI са разработени за конкретни цели. Например възвръщаемостта на инвестициите в социалните медии измерва ефективността на кампаниите в социалните медии, като например броя на кликванията или харесванията, генерирани от дадено усилие. По същия начин ROI в маркетинга се стреми да определи количествено възвръщаемостта, която се дължи на рекламни действия или маркетингови кампании.
Заключение
Възвръщаемостта на инвестициите (ROI) се очертава като основен инструмент за оценка на финансовата ефективност на инвестициите, предлагайки критична информация както за отделните инвеститори, така и за организациите. Неговата приложимост се простира от традиционния анализ на рентабилността до по-иновативни подходи като социална възвръщаемост на инвестициите (SROI), отразявайки нарастващото осъзнаване на важността на отчитането на екологичните и социални въздействия при инвестиционните решения.
Изчислението на възвръщаемостта на инвестициите, поради своята простота и гъвкавост, позволява директно сравнение между различни инвестиции, помагайки да се идентифицират възможности, които най-добре съответстват на финансовите цели и етичните ценности на инвеститорите. Ограниченията на ROI обаче, включително липсата на съобразяване с времевата стойност на парите и трудността при сравняване на инвестиции с различни времеви хоризонти, подчертават необходимостта от комбиниране на този показател с други финансови оценки като нетна настояща стойност (NPV) и Вътрешна норма на възвръщаемост (IRR), за по-изчерпателен анализ.
С развитието на икономическия пейзаж, с нарастващ фокус върху устойчивостта и социалната отговорност, развитието на нови варианти на ROI свидетелства за адаптирането на инвестиционните практики към съвременните изисквания. Инвеститорите и компаниите, които признават и интегрират тези ценности в своите стратегии, не само допринасят за положително социално и екологично въздействие, но също така могат да открият нови пътища за създаване на дългосрочна стойност.
Следователно ROI остава основен показател в арсенала за инвестиционна оценка, осигурявайки солидна основа за вземане на финансови решения. Осъзнаването на неговите ограничения и допълващото използване на други финансови показатели обогатяват процеса на анализ, което води до по-информирани инвестиционни избори, съобразени с целите за устойчивост и рентабилност в днешния свят.
Често срещани въпроси
Какво е ROI в опростена форма?
Възвръщаемостта на инвестициите (ROI) е показател, който показва печалбата или загубата, генерирана от инвестиция или проект, след отчитане на разходите.
Как се изчислява възвръщаемостта на инвестициите (ROI)?
За да се изчисли ROI, печалбата, получена от инвестиция, се разделя на цената на тази инвестиция. Например, инвестиция, която генерира печалба от $100 с цена от $100, ще има ROI от 1, или 100%, когато се изрази като процент. Въпреки че е бърза и проста мярка за оценка на успеха на дадена инвестиция, ROI има важни ограничения, като например неотчитане на времевата стойност на парите и трудността при сравняване на ROI на инвестиции с различни периоди за генериране на печалби. Поради тези причини професионалните инвеститори често предпочитат други показатели, като нетна настояща стойност (NPV) или вътрешна норма на възвръщаемост (IRR).
Какво представлява добра възвръщаемост на инвестициите?
Това, което се счита за „добра“ възвръщаемост на инвестициите, варира в зависимост от толерантността на инвеститора към риска и периода, необходим на инвестицията да генерира възвръщаемост. Най-общо казано, по-склонните към риск инвеститори може да се задоволят с по-ниска възвръщаемост на инвестициите в замяна на по-малко излагане на риск. Инвестициите, които изискват повече време за постигане на възвръщаемост, обикновено изискват по-висока възвръщаемост на инвестициите, за да привлекат инвеститори.
Кои сектори имат най-висока възвръщаемост на инвестициите?
В исторически план средната годишна възвръщаемост за S&P 500 е била около 10%. Въпреки това, този индекс може да варира значително между различните сектори. През 2020 г. например много технологични компании постигнаха годишна възвръщаемост, значително по-висока от тази средна, докато сектори като енергетиката и комуналните услуги имаха по-ниска възвръщаемост на инвестициите, а в някои случаи отчетоха загуби. Средната възвръщаемост на инвестициите в индустрията може да се промени с времето поради фактори като повишена конкуренция, технологичен напредък и променящи се потребителски предпочитания.
